Стана почти обичайно чужди посланици да ни казват, че правосъдието ни е в две категории – едно за бедни и друго за богати. От една страна – засягаме се на чест, как може те, чужденци да ни се бъркат, ние месим ли им се как се съдят. От друга – и ние прекрасно си го знаем, че е така. Не случайно в апогея на чалгата се пееше, че за кокошка няма прошка, а за милиони – няма закони. Пошло казано, но по смисъл е същото. Вярно е и наблюдението, че и най-добре подготвеният съдия не е мотивиран да служи единствено и само на закона, след като кариерата му зависи от Висшия съдебен съвет, а там винаги най-силно е лобито на управляващите. Тогава как да търсиш правото си в дела срещу държавата и институциите? Самата конструкция на системата прави правосъдието не безусловно, каквото трябва да е, а относително. Ще има ли обаче желание и кураж този, който е на власт, да я промени? Някога…
Различни аршини
