Сбъркано

Има нещо сбъркано в съдбата на страната ни. И този празник не минахме без жертви. И то накуп. Младежи решили да спазят християнските традиции, но някой друг „спазвайки“ традициите по родните пътища им попречи. За какво иде реч? На съдбата ли да се сърдим или на себе си? По-вероятно е да се сърдим на себе си. Защото нито законите спазваме, нито пътищата ни са наред. И докъде доведе тази демокрация, която поколенията, които роди я приемат като слободия. До никъде или както казва народа до кривата круша. Къде в другите държави дават да сядаш пиян зад волана, без книжка и да се правиш на герои в собствените си очи. За пияни шофьори някъде, другаде зад граница, пращат в пандиза. Ние само мъмрим, пишем фишове и глобяваме.
Народът продължава да „пищи“ за дупките по различните класове пътища в страната. Властимащите казват – няма пари. Е, докога? Шофьорите плащат данъци, застраховки и годишен преглед. А къде са парите? Въпрос без отговор! Къде е и гражданската ни съвест? Почива си – за неопределено време? Защо някои дава колата на друг да шофира след като го вижда, че се е натряскал, като руски казак. Ами правел добро. За едно завойче само. Хубаво, но завойчето се оказа препъни камък и завършек на човешки животи. И защо в такива ситуации главните герои са все млади хора? Май, и тук съзираме създадени традиции. Станалото, станало, но има някой татко, който без проблем ще оправи нещата.
Това е то сбъркана история. В нея попадат законодателство, пътно строителство, клеймото „наш човек“ и т.н. А управляващите вечно се оправдават, че което правят го изисква ЕС. Да, ама, там не е така.