31.1 C
Ямбол
19:06 | понеделник, 24 юни, 2024
_HTML5 Canvas-yambol
НачалоКоментари"Бог ли ни наказва?" или Белята не признава празник

„Бог ли ни наказва?“ или Белята не признава празник

hr-karastoianovТози въпрос отеква след всяка трагедия…..Бог ли ни наказва, че все около някой светъл празник стават такива работи?…“
Не знам. Този вопъл за божието наказание ужасно ми прилича на вопъла след всеки пореден избор, когато ревваме гороломно;„Кой ги избира тия бе?!“…
Инак наистина звучи зловещо: по празниците стават ужасни неща, и черната хроника е безпощадна в това отношение. По-миналата година ден преди да честваме Съединението се издавиха маса хора в Охридското езеро. Половин година преди това, навръх Спасовден тука на Бакаджика автобус-катафалка помете куп нещастници. През 2008 срещу Трети март едни вагони лумнаха и изпепелиха деветима. На Цветница през 2004 друг автобус полетя в река Лим и се издавиха дванайсет деца. През 2003 в Ирак камион-цистерна се взриви в лагера „Индия“ в Кербала и петима млади хора се завърнаха в запечатани ковчези. През 2001, четири дни преди Коледа в София на входа на една софийска дискотека бяха смазани седем деца. В Елхово през 1996 се скъса въжен мост над Тунджа, загинаха девет души, а денят беше пак празник – Богоявление. И тъй нататък… Зададе ли се празник – чакай страшни новини!
(А в един форум някой си незнаен читател, на въпроса защо все по празници ни връхлитат всичките тия ужаси, отсича:„Защото по празници повече се пие!…“ И е почти прав.)
Бог ли ни наказва… Ако има Бог – само той ще да е в дъното на нашите човешки трагедии.
Тоест, пак някой друг да ни е крив. (Руският писател Анатолий Корольов в романа си „Човекът език“ го казва най-отчетливо:„Бог е сторил всичко – пък на нас се сърди!…“)
После обезателно става ясно, че Бог няма нищо общо с тая работа. И че зад всяка трагедия винаги има нещо, което деликатно наричаме „човешка грешка“ и с което трябва да се занимават не поповете, а съдът.
А пък зад „човешката грешка“ се крие нещо далеч по-зловещо от което и да било Божие наказание: нашето собствено оскотяване.
Бог ли стори така, че да се налага да четем заглавия като „Четирима убиха приятел за кутия цигари“? Или още по-гадното „Непълнолетни убиха старец за пакет цигари и 4 кебапчета“?! Това последното се случи на Атанасовден -Бог ли го направи или Свети Атанасий Велики?
Просто животът на другия — на ближния – вече не струва нищо. Не животът му, а самият той, ближният, не струва нищо. Докарахме се до оная мрачна смешка, която гласи:„На комшията му умря кравата; абе уж нищо работа, ама на, много е приятно!…“
Добре, на Бакаджика погинаха хора, стекли се да се порадват на празника. Някой обаче пуснал на пътя скапан автобус, а друг го е подкарал без хич да се замисли – и белята станала. Ама изчезнаха ли след това от българските пътища неизправните автобуси?! Децата се издавиха в Лим заради нечия алчност: спряха ли след това екскурзиите, в които хора пътуват нощем, за да не се плаща хотел? След онзи влак-екарисаж бедежето извади ли от употреба античните си вагони?!…
А белята наистина не признава празник.
Просто защото и на празник сме си същите.

ПОДОБНИ СТАТИИ
Реклама

НАЙ-четени

Ямбол
ясно небе
31.1 ° C
31.1 °
28.9 °
33 %
5.1kmh
0 %
пн
31 °
вт
35 °
ср
34 °
чт
33 °
пт
34 °

Последвайте ни

16,224ПоследователиХаресай
3,963АбонатиАбонирай се