В годините на прехода свикнахме с бездуховността. В същото време преди големите християнски празници се стремим да спазваме по нещичко от традицията. Да оставим постенето, което не е за всеки, но все повече увлича хора на средна възраст. Все повече домакини се ровят из гугьла, за да понаучат това и онова, особено за празничната трапеза. Пресъздаденото им носи успех и те сами на себе си се кефят. Но най-голяма радост в очите на хората можем да видим на големите пролетни фолклорни празници. Ентусиазмът на самодейците е повече от завиден. Те нямат умора. Горят от желание да се надиграват, надпяват и надсвирват. Приятно впечатление правят и младежките фолклорни формации, които не отстъпват по жар и темперамент на по-опитните. И това го доказват младежките фолклорни концерти, които община „Тунджа“ включи за пръв път тази година в декадата си. Младежите изведнъж придобиха самочувствие, защото усещат вниманието, симпатиите и се радват на аплодисментите на жителите на селата. Практиката ще се окаже успешна и работеща. Защото ако децата играят само на сцената на читалището откъдето са след време ще загубят инерция. Фестивалите не са чак толкова много, че да ги ангажират през цялата година. Но такива концерти, в навечерието на християнските празници внасят жизненост и емоция в селските читалища, а подрастващите са като апостоли на българското, които обикалят и пръскат духовност.
За духовността
