През последните години се самообрекохме да живеем в грозна градска среда. Вярно, че това е времето, когато се построиха и нови хубави сгради, различни от стила на соцреализма – определям го така, разбира се, с много ирония. Но боядисаните всяка в различен цвят тераси, кой където му хрумнало остъклени и усвоени балкони, преправяне на навеси и чардаци по блоковете, промени на фасади – тези кръпки, това разностилие и разноцветност на блоковете го няма никъде. Всеки през годините е правил каквото му хрумне и няма връщане назад. И в другите бивши соц страни са налице същите панелки, но всичко боядисано в един цвят, никой не е пипал фасадата и терасите, а отпред – зелени градинки. Изобщо, ако не харесваме това, което всеки ден виждат очите ни, виновни сме си самите ние заедно с управниците, които ни го позволиха през годините. Ала уви – и те, и ние сме рожби на един и същи манталитет.
Грешката е в чипа, т.e. в манталитета
