Без фатализъм

Често-често започнахме да повтаряме рефрена – дойде ли голям празник и става някакво грандиозно нещастие в България. Без време затритите шест млади живота в Симеоновград на връх Великден бе трагедията, която за последно затвърди убежденията на фаталистите. Вярно е, че някаква повторяемост има. Но, нека не звучи цинично, по-скоро е логично подобни неща да се случват именно по празници, когато се съберат повечко почивни дни. В делника хората някак си по си знаят задълженията, влизат в ритъма на рутината, в коловоза да го наречем, но все пак в защитеното пространство на обичайното.

Останат ли обаче по-свободни и започват да правят щуротии, които все някога завършват зле. Пият неразумно, след което започват да се бият до убиване без причина, да се ръгат с ножове, да карат нетрезви и става една… Или поемат на екскурзии с полусчупени автобуси и корабчета, с лоша екипировка тръгват да превземат планината, тоест отдават се или на неразумност или на ди-ващина някаква. Едни не успяват да се опазят от стихиите в себе си, втори – от дивотиите на другите край тях.
Така че място за фатализъм, зли прокоби и прочие мистика изобщо няма. Липсва ни култура на работа, култура на почивка. Въобще за мнозина не цивилизацията е съзнателният избор. Това е голямата причина и обществото ни да се гърчи повече от 20 години в псевдодемокрация и в свободия, загубено в тъмнина, без ориентира на някакви ценности.