С всеки изминат ден все повече се увеличава разломът между избиратели и управляващи. Това, че хората търсят политическа алтернатива, стана ясно на всички. Все по-малко остават склонните да дадат втори шанс на ГЕРБ – единственият отговор, който не могат да дадат социологическите агенции, е колко по-голямо ще е отчаянието на българите в деня на изборите, защото то непрекъснато нараства.
Но и сред самите властимащи се появиха разломи, които не могат да бъдат скрити. Отделни министри като Цветанов и Дянков отдавна имат зле прикрити лоши отношения. Неумението на Дянков да организира по по-приемлив начин държавния бюджет вече му създава нови конфликти и със социалния министър. Макар и късно Тотю Младенов се сети, че е крайно време да увеличи минималната работна заплата, която изостава от средната. Но инатът на Дянков е на път окончателно да срути и последните остатъци от имиджа на ГЕРБ.
Конфликтът на финансовия министър със социалния ще продължи – поне за пред хората, но се оформя и нов конфликт, около който може би тепърва ще се шуми. Министър Трайков започна също да се вслушва в протестите на българските граждани срещу високите цени на горивата, дори се опита да каже нелицеприятни истини, но, за да му се затворят устата, отново май се е намесил вездесъщият финансов министър. От тези и други подобни конфликти между министрите, както и между избиратели и управляващи, губят и едните, и другите. Разломите в обществото растат, а политиците от ГЕРБ, които носят тежестите, но и отговорностите за случващото се, нехаят за последиците. А те могат да бъдат катастрофални и за страната, и за българските граждани, и за собственото им бъдеще.
