В България вече два милиона не си плащат здравните осигуровки. А това много ясно показва колко тежка е социалната криза – здравната система ще е още по-затруднена, за да обслужва неосигурените чрез спешната помощ. Колапсът със здравеопазването в последните години и колапсът в стандарта на живот заради обезценяването на парите са взаимно свързани. Затова само бързото решаване на проблема с ниските доходи може да реши и част от проблемите в здравеопазването. Както през миналата година, въпреки нежеланието си, правителството намери още пари за здравните заведения, така ще се наложи през тази отново да намери – този път за по-високи пенсии и заплати. И миналата година Дянков твърдеше, че нямало пари. Но въпреки вайканията имаше средства за стабилизиране на здравеопазването.
Сега отново се опитва да избегне неизбежното, но, когато се наложи, ще бъде принуден да повиши минималните прагове на пенсиите и заплатите. Ще бъде принуден от хода на събитията, за да се избегнат катастрофалните последици от тоталния социален срив. Социален срив, който ражда не само отчаяние, но и растящо недоволство от политиката на управляващите. Къде ли изчезнаха предизборните им обещания за постигане на средноевропейски стандарт в рамките на няколко години? Но, ако Дянков ги е забравил, хората не са ги забравили… Ще се наложи управляващите да си ги припомнят. Още повече, че едва ли някой ще ни пусне толкова бедни в Шенген, ако не се вземат още отсега мерки доходите ни да се индексират поне според величината на инфлацията и според данните за увеличаващата се производителност на труда. Иначе властимащите рискуват да останат без избиратели – едни ще измрат от недоимък, глад и болести, а мнозина други ще бъдат принудени да избягат от страната, за да оцелеят…
Социален срив
