За поредна трета, или още от времето на Кирил Тодоров – седма година, ямболски кмет ни доказва с отчета си, че все още няма „пилот в самолета”. Този кмет е Георги Славов, а самолетът – Ямбол, който се управлява безпилотно, без ум, без разум. Безумно харчене (източване) наслуки, без резултат за ямболци и с единствена цел обогатяване на определени хора – на това сме свидетели този мандат. И така, тласкателят – за едни, други големи обекти – за други… Харчено е без каквато и да е сметка каква е ползата за хората, дали има равновесие между вложени пари и резултат. Градът обезлюдява, хората обедняват, каквото се построи, се руши, каквото ни дадат (военните имоти) се опустошава. За какво ни е тази управа, след като не може да съхрани и развие града, след като не може да го направи привлекателен? Вече седем години, а сега ускорено, градът се топи, а общинарите се хвалят, че харчат много. Кой стопанин се хвали, че харчи много без хората да видят резултата?
Защо позволяваме: 1. Да се харчи без да се носи отговорността, да няма икономическата ефективност, да се върви след събитията, а не се управлява, да не се планира позиционирането на града, а да се гасят пожари единствено с рекламни акции. 2. Да се разрушат новопостроените спортни площадки, да се изсече Боровец и Ормана. 3. Да дочакат блок 18 и блок 19 в махалата съдбата на бл. 20. А от бл. 20 трябваше да се спечели като се привлекат пари по програми за циганите, да се разчистят незаконните коптори около него и да се покаже на света, че можем и сме отговорни да се справим с циганите. България тогава щеше да ни благодари и Европа да ни приеме в Шенген. Сега затрихме за четири милиона лв. сграден фонд и ще дадем два на циганите да профукат. 4. Циганите да опоскват града като скакалци, вместо да залесяват и павират, което ще спре източването на бюджета за асфалтиране. Ямбол имаше нужда от програми за даровитите деца, развитие на детския и юношеския спорт, масово озеленяване на Боровец, военните обекти и района на болниците, а не разпарчетосването на терените им, изкупуване на земите до магистралата за Бургас за привличане на инвеститори с технологии със заетост на населението, а не регионално сметище, което обезценява земите ни и отблъсква бизнеса, интегриране с науката… Свързването на местния бизнес с развойните институти за позициониране на местните предимства и суровини и осигуряване чрез структури и лобизъм пазарни и финансови предимства. Общи, регионални проекти за максимално използване и предлагане на пазара на интелекта, и предимствата на географската ни структура. Политическа култура за обединяване на целия ни потенциал, а не разединение. Това канско реване, че се пречи, говори само за липса на управленски капацитет. Затварянето и изолацията от хората (отказ от прием на граждани, пълна скритост от всички и от всичко) е доказателството, че страхът от „народната любов” е парализирал кмета, и той не успя да намери пътя за използване на възможностите на ямболци за заедност при борбата за оцеляването ни. Нали е длъжен да обогатява, а не да източва обществото? Защо се притеснява, че обществото иска да знае какви ги върши? Ямбол не му е бащиния и следва Георги Славов да знае, че за всичко ще отговаря – за това, което е направил и за това, което не е. И колкото повече вика, по-ясно се разбира, че от кметуване не разбира. Страхът, затварянето – кръговата отбрана, капсуловането, лиши Ямбол от възможността за пълно мобилизиране на ресурсите си. Те това е то, Марийке „Отчета”!!!
