Вчера представиха по телевизията ромки-студентки. Едната даже работеше в Министерството на външните работи. Даваха ги, за да ни ги покажат, че такова „животно има“, ако перифразираме лафа на шопите „те такова животно нема“. Аз съм твърдо за подобни добри примери. Само че, оказа се, предпоставената теза, бе невярна. Под екрана бе изписан насловът – от гетото до… висшето образование ли беше, университета ли, не помня. Ала нито едно от момичетата не се оказа от гетото, а от прилични, подкрепящи ги семейства, където се работи, печели, въобще трудът и учението са на почит. Сигурно въпреки това им е било трудно, дори едното девойче сподели, че често я питали от коя държава е. Подтекстът е ясен – мургава е, ала учена, значи има някакъв екзотичен, но не и нашенски ромски произход.
Та така – да на положителния пример за успели роми, ала нека бъдем реалисти. Няма как от пълната мизерия – без да можеш да говориш сносен български, родителите ти да ровят в кофите или да те женят на 14 години и да станеш образована и успяла. Не случайно водещият предаването вметна, че нито една от младите госпожици не е родена в бившия ямболски блок 20, станал нарицателно за абсолютното дъно. Изводът е преоткриване на старото правило, че битието няма как да не определя съзнанието. Въпреки това скокът, сътворен от ромските студентки, е наистина голям и похвален, а добрите новини са ни особено нужни, за да оцелеем в негативизма, който ни залива отвсякъде.
Все пак не от гетото
