Онзи славен воин от Кападокия, опълчил се на императора, заради святата вяра, е забравен, отдавна забравен, но Великомъченик Георги, Свети Георги, нашият светец, българският, най-българският светец, е вечен. Носим го в душите си, усещаме го близък, роден, наш, същински символ на българщината. Затова не съумяха да го зачеркнат и комунистите, колкото и да издевателствуваха над нас и светата вяра. Принудиха се, като видяха, че е в душите ни, да обявят светия ден на Свети Георги за Ден на овчаря, но ни позволиха, макар и по своему, да го честваме. Сега онова мрачно време е отминало завинаги, сега светият ден възтържествува като национален празник. Но дано тъкмо това не ни обърка, дано остане в душите ни Българският светец, защото у нас, знае се, забраненият плод всякога е по-сладък…
Гергьовден
