… Мога да си представя какво биха казали сега останалите български мераклии да представят българската поп-музика в Дюселдорф. Ония там двайсетина певци, певици, състави и прочие, дето през февруари бяха звучни наши песни с изконно български заглавия като „On Air“, „Glorius Twist“, „Wicked way to love“, „Smile“ и „Моме Хубава“. Просто си ги представям как отмъстително съскат: „Аз ако бях – ехеее…“
Всъщност какво „ехеее“… Който и да беше заминал за Дюселдорф, щеше да гледа финала на „Евровизия“ от съблекалнята. Лично аз си мисля, че едничката причина да пращаме наш човек на тоя конкурс, е да им осигуряваме поне едно сигурно шкарто. Обичаме да изтъкваме единственото изключение, дуета Елица и Стунджи, но те
наистина бяха изключение, за което – както е известно – има предназначението само да потвърждава правилото.
Та тъй. Отпадналите още на българския етап скърцат със зъби и съскат. От страна на булката – тоест откъм Поли Генова – хвалби до Бога! Била представила достойно страната ни, много хубаво пяла. Половината Европа плачела, че не се е класирало момичето!… Интересно, защо същата тази Европа не взе да гласува за нея, ами сега плаче. Но пък я били гледали 150 милиона души. И като я гледали какво?!… Пуснете си MTV и ще видите, че такива като Поли Генова с лопата да ги ринеш. Като ваденки са. Хем по MTV са за по без пари, а на нас госпожицата ни идва бая скъпо.
И досега беше така. Не сме се класирали, защото там тоя конкурс бил геополитическа уйдурма, пък ние – нали мънинка страничка – не ни сайдисват и това е положението.
Никаква геополитическа уйдурма не е „Евровизия“. „Евровизия“ си е една транснационална чалга. (Защото чалгата не е просто музика -чалгата е начин на мислене, съществуване и изявяване.) Лъскавина, пайети и фойерверки…
Лично мен не ме интересува никаква „Евровизия“. Не съм сигурен дали въобще някой чак толкова се интересува от нея, освен самите наши представители, дето всеки път тръгват като аслани, а се връщат като… – като останалата част от поговорката. Нищо че разправят как ги били харесали, ама на…
И българските организатори в лицето на БНТ явно не ги е еня. Ако не беше така, щяха ли всяка година да сменят регламента, по силата на който се излъчват местни победители? Миналата година например лицето Миро си беше излъчен предварително, па му бяха написани пет ли, шест ли песни, които той изпя. И – ха! – точно написаната от него самия песен спечели!!! Що така бе, Миме, тоест, Миро?! Ами заради авторските права, дето ще ги получи, когато излязат сборните дискове от финалите на „Евровизия“, затуй! Тая пък година пуснаха да пее който му е кеф и ако някой е гледал българския финал, няма начин да не е усетил, че никой не знае какво прави.
Защо въобще се занимавам с това… Ами защото тази година на един от най-големите европейски панаири на книгата, този в Лайпциг, участваха и преводите на няколко български писатели, чиито книги влизат в престижната поредица „Балкани“ на берлинските издателства „Дитрих“ и „Култур-кон“. А белетристът Димитър Атанасов от Пловдив дори беше специален гост на изложението. Дали преведената негова книга „Тарпани“ е впечатлила домакините може да се съди по един гол факт: Атанасов моментално е сключил договори за нови книги!…
Някой да е прочел някъде нещо по този въпрос?
Евровизия? О, боже!
