Идва абитуриентското време. Прекрасните 24-майски празници, когато си дават среща развихрилата се по това време пролет и разцъфтялата младост на завършващите школото. Моментът, когато оптимизмът, излъчван отживналата природа, напълно съвпада с надеждите на младите хора. Страшно е, че май всяка година поне от едно място в България пристига лоша вест за тежки катастрофи с абитуриенти. Уви, вече има такава от врачанското село Зверино – абитуриентът натиснал газта до дупка, загинал 11-класникът, който се возел отзад. Някъде издават наръчници за поведението на абитуриентите. Ала от опит знаем – не помагат поученията, предупрежденията. Възрастта е такава – на рисковото живеене, изпадане в крайности, на усещането, че си вечен…
И средата, в която израснаха днешните абитуриенти, е много по-различна от преди няколко десетилетия. Тя, трябва да признаем, стимулира незачитането на правилата и авторитетите, стимулира безотговорността към себе си и към другите. Смисълът на тези думички – отговорност и правила, са нещо наистина страшно нужно на обществото ни като цяло. Ако то е болно, съучастие за това има всеки от нас поотделно -ние като родители, които не са дали достатъчно убедителен пример за зачитане на правилата. Дори и да не сме от тази категория, имаме вина, като хора, които с търпението си приемат да се вихри презрение към всякакъв род правила тук, в тази наша страна. Изтъркано, но вярно -младите са нашето бъдеще. Едни животът ще ги направи отговорни и мъдри, други ще си останат неразумни, а, уви, ще има и такива, които не доживяват до това бъдеще, към което са поели на свръх високата скорост на автомобилите…
Младост на скорост
