Цветен е месец май. С цветята, със свежата зеленина и с празниците, които са най-светлите и най-българските. Само по това време на годината улиците оживяват от хора с толкова много цветя. Носят ги абитуриенти, ученици и учители. Във всяко училище се свива венец за Деня на славянската писменост, българската просвета и култура. И звучи химнът „Върви народе възродени“. Всяка година се потапяме в тази атмосфера и не ни омръзва. Защо да ни омръзва? В нея откриваме себе си! Свързваме я с първото стихотворение, с първия учител, с училищните празници, с баловете и кандидат-студентските изпити. Тя носи очарованието на надеждата и на очакванията. Тя е трамплинът, който ни кара да творим и да преоткриваме сътвореното преди нас. Това е времето, когато най-много се сещаме, че липсата на бездуховност не води до никъде. За това се радваме, на тези, които въпреки кризата радеят и съхраняват духовността. Поклон за тях!
Поклон
