Начало Коментари Свободата – непостижима или възможна

Свободата – непостижима или възможна

Думата „свобода“ е обширно понятие и има много и най-различни значения. Всеки човек я възприема по различен начин. Съществуват и безброй въпроси, свързани с нея – какво всъщност представлява тя, кой човек се нарича „свободен“, как да бъдем такива хора. Едни хора казват, че никога не биха могли да бъдат напълно свободни, а други твърдят, че свободата е лесно достижима цел и че човек не бива да има никакви задръжки. Това обаче е лесно само на думи. Понякога, колкото и да ни се иска да кажем, че сме напълно свободни, знаем, че най-различни правила – обществени, неписани и лично наши – и задръжки винаги ще стоят на пътя ни към абсолютната свобода. Колкото и да се огмтват да бъдат самостоятелни и независими, хората винаги спазват нечии правила. Въпреки тях обаче за да бъде един човек свободен, той трябва да се възприеме като такъв.

В противен случай дори при липса на каквито и да било правила неговата психика го ограничава и той няма как да я промени. Свободата не може да се научи или придобие, тя е просто моментно състояние на духа и човек я получава в мига, в който повярва, че я има. Волтер е казал – „Човек е свободен в момента, в който реши да бъде такъв“. Това означава, че макар и заобиколен непрекъснато от правила, които трябва да се спазват, нормите на различните социални групи, към които принадлежи и законите на страната, в която живее, за момент той би могъл да се освободи, ако се отърси от всички тези ограничения. Според Библейския мотив обаче за съжаление човек е изначално грешен и ако да бъде свободен означава да може да прави каквото пожелае, то той рано или късно непременно ще сгреши и тогава ще настъпи по-трудната и непосилна част, а именно да понесе отговорност за своите действия. Оруел изразява това много точно с думите си „Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят“. Човек, разбира се, би искал винаги да се чувства свободен, да бъде прям, дори това да не се хареса на другите. Няма обаче такъв, който в нито един момент да не се разкае за изреченото. Изниква въпросът дали си струва да загубим чувството си за състрадание и да нарушим правилата, които сами сме си поставили само и само за да се наречем свободни хора. Свободата и независимостта непременно трябва да бъдат приятни емоции. Те обаче са мимолетни и това не бива да се променя, защото ако един човек се чувства свободен непрекъснато, то той би спрял да изпитва удоволствие от този факт и би нарушил много от правилата, които сам си е поставил. В Библията се твърди, че до Ханаан достигат само онези, които не са родени и не са израснали по време на робство, което внушава, че един човек, роден със свободна душа, който е убеждаван години наред, че няма право да бъде свободен, никога не би могъл да промени своята психика. Това би могло да бъде разтълкувано и по съвременен начин -когато един човек осъзнае, че притежава свобода, той достига до „рая“-до вътрешното спокойствие, щастие, удовлетворение и вътрешен мир. Тоест свободата е нещо абстрактно – тя не се научава, не се придобива, имаме я тогава, когато повярваме в нея. Тя е едно състояние на духа, но не постоянно, подобно на повечето такива състояния. Тя е онова, което всички искаме, но малко от нас знаят как да постигнат. Въпреки стремежа на всички хора към истинска и пълна свобода, ние сме така устроени, че нещо винаги ни спира да правим само и единствено това, което искаме. В един случай това са обществените норми, а в друг – нашата собствена съвест. Ако обаче един човек, който е реалист и е позитивно настроен, съумее за момент да се отърси от всички поставени му правила, то в този момент той би могъл да се нарече свободен.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Exit mobile version