Извинявайте, ама на какво ви прилича една работна седмица, която започна с Деня на победата, а ще завърши с „Петък, 13-ти“?
На мен ми прилича на целия ни пусти преход… Понеделник: победа, митинги, олелия, политбюрото строено в черквата с по една копраля свещи в ръката… — чиста работа. Избори, това-онова и никой не работи. Вторник: като начало ликвидираме текезесетата, либерализираме цените, Димитър Попов вика „За Бога, братя, не купувайте!“, държавните предприятия ги даваме за масова приватизация, която после се оказва, че хич даже не е масова, и пак никой не работи… Сряда: народът е казал „В сряда не се сяда!“, и се започва! Гърмят банки, продават се национални авиокомпании, металургични комбинати по за един долар, но затова пък със задна дата обявяваме понеделника не за Ден на победата, а за Ден на Европа. Четвъртък: почваме да викаме „Кой ги избира тия бе!“ и хукваме да търсим спасители. Намираме един такъв, той казва, че ще ни оправи за 800 дни, обаче още до обед ни вкарва в НАТО, праща ни на майната си да гърмим талибани и муджахидини, юпитата викат: „Я! То имало още кво да се продава!“ и продават разни национални компании на всякакви международни аферисти — за жълти стотинки — а онзи спасител се оказва алчен мошеник, така че някъде следобед тръгваме да търсим нов спасител. Намираме. Той пък напълва парламента с едни, дето ние сме им последната грижа, та става една…
Тогава почваме да викаме: „Ох, един път да дойде петък, да рахатясаме!“ Той идва, ама се оказва 13-ти! Era ти седмицата, разбираш ли!
Ужасна седмица!
