600 000 българи нямат достъп до личен лекар, над 1.9 млн. души са здравно неосигурените в България. Това каза вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов по време на кръглата маса на тема „Ролята на държавата в българското здравеопазване“, организирана от синдиката и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“.
Д-р Кокалов каза още, че здравната система у нас напоследък обслужва по-скоро фискалните нужди на държавата, отколкото здравето на хората. Доказа се, че пазарните сили не можаха да покрият ефективно потребностите на здравните системи. В България относителният дял на публичните средства спрямо общите разходи за здравеопазване е 57%, посочи той. В Полша и Унгария този процент е 71%, във Франция и Германия – 77-79%, в Румъния достигна 80%.
За работещите здравните вноски са средно 53 лв. на човек месечно, а за осигурените от държавата -1 9 лв., отбеляза Кокалов. При 46 общински болници финансирането е намалено с 38-40% и има сериозна опасност от фалит, предупреди той. Общинските болници, които обслужват една трета от населението получават едва 10% от средствата на НЗОК. В изложението си на кръглата маса той посочи още, че 434 са незаетите практики в селата и малките градове, недостатъчно е денонощното обслужване на пациенти поради липса на подходяща техника.
Демографският срив у нас е уникален – такъв няма в ЕС, заяви по време на изложението си Пламен Димитров, президент на КНСБ. През миналата година са родени с над 5000 по-малко деца, нашата страна има изключително висока смъртност, голяма емиграция, нарастваща бедност, каза той. Синдикалният лидер смята, че имаме нужда от радикални реформи в нашата страна в тази сфера. Финансирането, което е необходимо на системата не е подкрепено като намерение на управляващите. За 2010 г. са отделени 3.8% за здравеопазване от БВП, а за 2014 г. се предвижда „крупна сума“ в размер на 4.1% от БВП, каза Димитров. Основен проблем е броят на неосигурените лица у нас. През 2008 г. броят на частните лечебни заведения за болнична помощ бяха 24.5% от общия им брой и 9.52% от общия брой болнични легла в България. Често в частните болници се предпочита лечението на по-леките случаи. Един от негативите е, че голяма част от добрите специалисти бяха привлечени от частните лечебни заведения, каза още той. В извънболничната помощ всички лечебни заведения за първична и 87% от специализираната помощ са частни, позова се д-р Кокалов на последните данни. Липсват легла за долекуване и продължително лечение, както и регламент за финансиране на тази дейност, посочи още синдикалистът. /БГНЕС
1.9 милиона души в България са здравно неосигурени
