„2 юни! Героите. Отечеството… Да склоним чела!“ Такива думи получих днес (вчера, 2 юни – б. ред.) от един голям публицисти пътешественик, поети публицист -Никола Инджов. Трябва съвсем искрено да подчертая, че това стопли сърцето ми. В родолюбието на този голям българин никога не съм се съмнявал, ала се съмнявам (за съжаление – все повече!) в родолюбието на много мои съвременници. Повечето от тях демагогстват, когато изговарят името на своята страна, някои откровено хулят България, нехаят за бъдещето на Отечеството. Сред тях има, Господи прости им!, и хора на перото.
Духовността и родолюбието едва тлеят в закоравелите им сърца, за тях всичко свято няма значение… Но това са думи, които всеки ден си пишем с надеждата, че те могат да събудят сърцето на някой……Трудна работа. Някои от младите, по примера на големите, нехаят, въобще не знаят дори какво се е случило преди 135 години. Ботев не е бил глупак, нито неговите четници, когато са тръгнали на бой с турците. Те тръгнали не да победят империята, а с надеждата да събудят народа. Но трудно се събужда народ, заспал след упойката на неколкостотинвековното иго. Повечето от тези млади момчета – четниците, са били имотни българи – бащите им били заможни, с големи и живописни къщи… На тях не им е било кой-знае колко необходимо да гинат за „някаква“ си свобода. Ала са гинали, защото бленували за чиста и свята република, за възстановяването на българската държавност. Ето защо да станем на крака и да почетем подвига на Ботев. 2 юни! Героите, Отечеството и всички ония, които са пролели кръвта си за свободата! Да склоним чела… колкото и наивно да звучи това в закостенелите уши на някои.
Да склоним чела…
