Всичко в живота е преходно и изменчиво. Добри практики съществуват не само в реалната, но и в сивата икономика, както и сред измамниците. Познатите досега сценарии по телефона отстъпват място на два нови хитови сценария през последните дни в държавата: „от утре влиза еврото“ и „обмяна на банкноти“ близо до банкоматите или пощенските клонове, където пенсионерите получават пенсиите си. Тези практики не са характерни само за страната ни. Има ги и в съседна Турция. В един от турските сериали „Опасни улици“ полицаите разкриват измама за присвояване на средства по сценария „изчезнал близък“. Обикновено измамниците откривали съобщенията в пресата и се ориентирали към ония обяви, където лицето е изчезнало повече от половин година.
Тогава търсели директен контакт с „жертвата“ -звънят на вратата на семейството, съобщават новината, че изчезналият е в затруднено положение, но да се върне при тях му трябват средства. След всеки случай продължаваме да си задаваме въпроса: за какво са всички разяснителни мероприятия от страна на полицията? И има ли смисъл от тях? Става въпрос за изявленията по електронните медии и раздаваните листовки с най-често практикуваните сценарии за измама. Да, има смисъл дори и един от възрастните хора да реагира адекватно и да повика полиция. Друг е въпросът: защо хората се предоверяват на непознати. От съжаление? От добродушие? От глупост? От християнски добродетели? Кой е верният отговор. Ако беше лесен за откриване полицията нямаше да води превантивна работа с населението и измамените щяха да са единици.