Любов ли бе да я опишеш…

Какво ли не се изписа в последните няколко дена за голямата любов на Бойко Борисов към кучетата, и най-важното – към хората… Особено оригинален бе коментарът на председателя на българския парламент Цецка Цачева, която защити премиера от нападките с обяснението, че неговата любов към кучетата можела да се сравни само с любовта му към хората. Да, вероятно Цачева би трябвало най-добре да го познава, но и нейните думи не бяха май посрещнати с овации от раздразнените българи. Явно е, че никой не би искал да бъде сравняван по такъв начин с животните, колкото и мили да са те. Спомням си за „умилението“ към маймуните, което имаха на времето комунистите, които не само се (ни) сравняваха с косматите си любимци, но дори ги имаха за далечни „прадеди“. По тяхно време посещенията в зоопарковете сякаш случайно, обикновено все започваха с клетката на маймуните.

Да не забравяме, че в митовете на някои народи се визира техният произход от риби, делфини и др. Все пак се надявам, че в бъдеще покрай голямата любов на Бойко Борисов към кучетата някой няма да бъде „осенен“ от поредната безумна идея, че сме произлезли от кучетата. Така че любителите на животните да внимават и да не забравят, че и кучетата, и делфините, и маймуните, колкото и да са по своему умни, нямат нито ума, а още по-малко пък разума на хората. Те си остават неразумни животни и любовта ни към тях, колкото и да е голяма, колкото и да е похвална, си остава любов към животни. Да простим на Борисов – май не сме го разбрали докрай, пък и дълго време е бил покрай Тодор Живков и няма как поне малко да не е прихванал нещо от него. Пък и Цачева, нали уж не е била партиен секретар, а само член на БКП, защо поне малко не се усеща… Защото любов, любов, но май никой не иска такава любов – като към куче… Та нали сме хора, все пак…