Финансовият министър Симеон Дянков обеща през септември да вдигне заплати и вдовишките пенсиите. Дали е патренка ще видим тогава. Но чиста партенка си беше, че увеличение ще има още през юли. Дебатът в обществото бе по-скоро театрален, отколкото реален. Не коментирам различните мнения на двама министри, несъгласието на бизнеса и т. н. Може би само пенсионерите заживяха с надежда.
Не е необходимо да си финансист за да разбереш, че през юли нямаше да има по-висока заплата, тъй като актуализацията на бюджет 2011 все още не е реалност. А в година на избори управляващите винаги поднасят елементи от социалната политика точно в навечерието на изборите, за да си направят реклама и да увеличат лицата около урните.
При най-добрата хипотеза, ако увеличението беше реалност от първи юли, то най-вероятно мижавата актуализация щеше да се изплаща едва през септември. Защото след решенията ще има заповеди докато започне администрацията да изчислява надбавките. 30-те лева от своя страна отдавна са „изядени“ от инфлацията. До септември ще има още проучвания, нови показатели за обществен рейтинг и може пак да се мине с обяснението, че във време на криза толкова са възможностите на държавата. Дори бизнеса не се хваща вече на всяко обещание на правителството, че ще си получи парите от завършените обекти. Защото ако имаше средства, бизнесът пръв щеше да си върне обратно работниците от борсата и да съживи производството си. В година на избори сме и фабриката за илюзии вече работи.
Партенки
