Кандидатите за президент, с малки изключения, са все още неизвестни, но предизборната борба вече започна. И, което е много тъжно, отново се разчита, преди всичко, на компроматите. Още преди да беше обявена кандидатурата на Меглена Кунева започнаха да я оплюват, било заради роднинството й с Иван Пръ-мов, било заради близостта й с Илия Павлов. Появиха се обаче, покрай компроматите, и публикации, които упрекват Меглена Кунева, че е в борда на чужда банка или че оглавява чужда неправителствена организация. Появиха се, за да я компрометират, но извикаха законния въпрос: „Редно ли е, ако искаш да управляваш своя народ, да управляваш чужди банки и членуваш в чужди организации“? Възниква, разбира се, и въпросът доколко са компромати компроматите, не само в този случай, и доколко са неудобни истини. Та ми хрумва, като се досещам, че няма да се откажем от компроматите и сега, че би било добре, ако се научим поне да разграничаваме компромата от неудобната истина…
Предизборно
