Аграрният министър се е захванал с храните и качеството им, че пушек се вдига. То не бяха стандарти за месото, киселото мляко и за хляба, а сега се е захванал с рецептурниците за продуктите в детските градини. Нищо, че документът е все още на хартия, той побърза да се застрахова, че това няма да повлияе на такстите за детските градини. До тук всичко е намерения!!! Но и върху намеренията може да се разсъждава. След като производителите по желание приеха продуктите им да са със специален щемпъл за стандарт, тогава какъв е смисълът от този рецептурник? На пук на голямото очакване българите не се юрнаха масово да купуват само тези продукти. Не че нямат желание, но всичко опира до броя на банкнотите в семейния портфейл. Стандартните продукти са естествено по-скъпи от масово купуваните на промоции в големите хипермаркети.
Презумцията на министър Найденов е хранителните продукти да се закупуват пряко от потребителя и да се елеминира ролята на прекупвача. Добре! Но дори и закупени от там, продуктите по стандарт няма да са от най-евтините. Това няма ли да промени цената? Защото дори и децата знаят, че с два лева могат да купят три кофички сладолед от масовия, но за един сладолед от утвърдените марки няма дори да им стигнат. Или държавата отново ще натовари общините с допълнителни разходи, за да покриват разликата в хранодена на децата, за да не стовари тежестта върху родителите им. На този етап можем да кажем – преливане от пусто в празно. И в момента в страната след обществената поръчка общините избират фирми-производителки. Но според родителите качеството на храната не е това, което трябва да бъде.
Преливане
