Пътят ми от къщи до редакцията минава по едни от най-натоварените улици. И дори пресичам през една от големите пътни артерии на града. Ще рече, че в нормален делничен ден покрай мен минават поне едно двеста-триста коли. Страшна работа!
Вчера беше точно такъв нормален делник, та и колите бяха вероятно пак толкова, колкото винаги са били. Само че освен обикновен делник, вчера беше и 1 юни, когато автомобилите трябва да се движат със запалени светлини… Да кажеш, че е заповед — не е. Просто е добра традиция — „знак на съпричастност към опазване на децата в пътното движение“, според както гласи призивът на МВР.
Обаче от целия поток да съм преброил най-много десетина, дето им светеха фаровете. Десетина коли от двеста-триста е направо обезкуражаваща сметка. А, да. Минаха и два учебни автомобила — също без запалени светлини: кофти начало на един бъдещ шофьорлък. А като капак – една полицейска патрулка!
Та за каква традиция ставаше дума?! Да де, за традицията за всяко нещо да казваме: „Дреме ми!“ – непоколебимият девиз на демокрацията. Такава, каквато я разбираме.
Традицията, наречена „Дреме ми!“
