Народът отдавна знае, че за качествените стоки се издават сертификати. Но реалността е различна от тази на жълтите павета до другата в обезлюдялите улици в провинцията. Масово купувачите не знаят какво купуват, пък и не знаят какво да гледат. Защото с очила или лупа пак не могат да прочетат от какво са направени например сиренето от 5 лева или луканкова сушеница.
Действията на управляващите за качеството на храната се определят, като тип „Сандвич“ – ред обещания, ред лъжи и така докато се оформи един фалшив хамбургер – пълен с вода, консерванти, съмнително месо, добавки и много сол. Дори в бирата има царевичен грис вместо хмел.
Чуждите анализи непрекъсното цитират, че българите са с наднормено тегло. А това зависи от храната. Кой ще гарантира, че хранителните банки ще се създадат с храни, които все още са в срок на годност? Защото отдавана е известна порочната практика за пренабиването на етикетите. Достатъчно е с пръст да пробиеш найлона и да завони, като от екарисаж. А с тези храни ще изхранват социалните домове. Да, ама по време на избори живущите в тези домове непрекъснато се оплакват от развалените храни, които и животните дори отминават. Баста на приказките и на обещанията! Народът иска рестарт за контрола на храните и абдейтвани специалисти, които да си вършат работата.
