Намножиха се човешките трагедии в тази страна – вчера, в деня на траур, една жена се хвърлила под влака, легнала на жп релсите… Вероятно този безсмислен акт на самоубийство е предизвикан от отчаяние, а е всеизвестно, че отчаянието е най-лошият съветник. Тази поредна трагедия едва ли е случайна. Едва ли някой ще посегне на собствения си живот, ако вижда някакъв изход, ако обществото около нас е достатъчно адекватно, ако държавата, в която живеем е нормална. Виждаме ширналата се около нас корупция – катаджиите изнудват по пътищата, а в нормалните държави на пътя е абсурд да забележиш полицай освен при извънредна ситуация. Виждаме как депутати напускат парламентарната си група, защото „са ги излъгали“ да подпишат „документ“ за стотици хиляди.
Виждаме как се опитват да свалят правителството в ден на национален траур, което отблъсква. Виждаме как правителството, подобно на предишните управляващи не иска да си признае грешките и пропуските, а е всеизвестно, че нито някой е безгрешен, нито е незаменим. Виждаме как хората са останали дори без пари за хляб, а бездушният Дянков показва, че няма талант дори за счетоводител, като мнозина се съмняват дали има човешко сърце… Виждаме как Бойко Борисов в прекрасния си и похвален устрем да строи магистрали е на път напълно да забрави, че в тази страна живеят хора. Хора, които едва ли ще се съгласят, че могат да се хранят само с асфалт и с прекрасни доклади за поредната нова магистрала или спортна зала. Забравил е, че освен вдовици, има и безброй обикновени пенсионери, които не могат, дори да искат, да работят и разчитат само на мизерната пенсия, за си платят парното и тока, както и водата, да си купят хляб и мляко. А парите не им стигат и за толкова. Българският народ е народ страдалец с такива управляващи, които не виждат по-далеч от носа си, които не искат да съпреживеят неговата трагедия или поне малко да помогнат на страдащите и бедни хора. За съжаление мнозина от народните представители не се погнусиха дори и вчера да се опитат да извлекат политически дивиденти от трагедията на своя народ. Срамота!