Косите ми настръхнаха, като гледах репортаж за условията, при които работят работниците в сливенска фирма. Условия, при които и животно ще ти е жал да държиш, камо ли хора – тоалетни, чешми, маси, където ядат – мизерия и мръсотия, филм за концлагерите да снимаш. Един от тези работници се осмелил да говори, но като му крият лицето и променят гласа, за да не си изгуби работата. Не че шефовете няма да го издирят кой е, де. Защото, естествено, отишла проверка от инспекцията по труда, констатирали, правили, стрували… И защото у нас не се гледа, че има проблем и той реве и вие за решаване, а винаги започва да се търси виновника, дето е издал заверата и направил обществено достояние гадното положение. Това е правило.
А работниците не са криви – за хляба се борят хората. Ала инспекции и прочие институции трябва да проверяват, проверяват и санкционират, а не да чакат сигнали. Работникът, уви, е в слаба позиция. А обикновено на работни места, където в едно отношение нещата не са наред, в нищо не са наред.
Грозна картина
