Групата съученици около ямболския кмет, които се оказаха все талантливи и незаменими, та кой е началник на едно, кой на друго, трети в общинската администрация бе сложен, същата тази групичка стана май стар шлагер. Шлагер не шлагер, хората растат и се развиват – на едно дружество шефове отиват на друго предприятие началници – все я държавни, я общински. Вчера, по стечение на обстоятелствата, темата отново стана актуална след като единия от съучениците по другарски, макар и неумело, се опита да защити човека що познава от времето, когато са търкали панталоните по гимназиалните чинове. Тогава са били просто Галин и Стоян, днес са господин Костов и господин Стоянов.
Хубаво е, когато хората се имат толкова години след абитуриентския бал и продължават да ги свързват много общи неща. Уви, в случая това звучи само иронично. Защото по нашите места от време оно се шири шуро-баджанащината, ала колкото по-неприкрито и брутално се случват нещата, е толкова по-кофти. За публиката, да кажем, макар че едва ли сме в тая категория, след като сме от редовите граждани, дето накрая те плащат масрафа. Няма какво да се лъжем – слагането на свои доверени хора от млади години, не е само, защото добре ги познава този, дето ги курдисва и им знае качествата. Уви, заплитат се по-сложни и засукани сметки. А народонаселението …какво му остава на него – да духа супата, както бе казал един един футболист и титан на образната мисъл.
Групата на съучениците в действие
