Асфалтът е като сиренето, от колкото по-качествен материал е направен той, толкова по-здрав и дълготраен ще бъде. И няма да има тогава зловещи ровове по пътищата, които безцеремонно разбиват предниците на и без това скапаните коли на българите. Ако асфалтът е разбъркан с „набухватели“, „оцветители“ и пр., то още по средата на първата зима ще зейнат първите дупки. Според Евростат българските пътища са сред най-опасните в Европейския съюз. Това разбира се не означава, че живеем в най-опасната страна, защото, както показват жестоки и неочаквани инциденти в някои либерални и далеч по-напредничави страни, опасностите могат да бъдат навсякъде в света. Ала никой не може да отрече, че живеем в нискокачествена страна.
Не случайно започнах със сиренето: купи си, любезний читателю, едно кило сирене и го нарежи пред гостите си на кубчета. Ще се разсипе като пясък, то е все едно лисицата да даде на щъркела течна храна в широка тава… Или обратно, щъркелът да даде храна на лисицата в дълбоко и тясно гърне… Докога ще се лъжем и ще псуваме държавата, че живеем зле? Държавата, това сме всички ние, живеещи тук, в нейните граници. Ако не се научим да живеем по изградените правила и закони, все ще ни е трудно. Трудно ще се придвижваме по пътищата (един много жесток български проблем), трудно ще работим, трудно ще живеем… Навремето проф. Иван Славов в едно интервю ми казваше, че преди Девети септември улиците в Картона били толкова разбити, че докато изкарват с волската кола мъртвец, най-много до Каргонския мост човекът се свестявал… На този инак черноват хумор много съм се смял. А то никак не е смешно, защото 70-80 години по-късно положението в най-стария ямболски квартал, а и другаде, съвсем не е по-розово…
Докога ще се лъжем?
