За повече от 21 г. демокрация трябваше вече да сме разбрали, че в новото време по-важен е човекът, а не чиновникът или съответната служба. През всички тези години се опитвахме да внушим на държавния служител, че ние данъкоплатците му плащаме заплатата и той е служител и подчинен преди всичко на нас хората, които се нуждаем от неговите услуги, а не ние на него.
Последните ми сблъсъци снепробиваемата чиновническа система отново ми доказват, че нищо кой знае какво не се е променило нито през демокрацията, нито през лелеяното от нас еврочленство. Човекът, бил той производител на краставици или на мед, е сам в проблема си и е мисия невъзможна да раздвижи многобройните чиновници в земеделските служби, за да му окажат помощ или поне да му кажат какво да прави. Чиновническото безхаберие е пословично, но проблемът е, че така и не се намериха управляващи, които да наместят фокуса на своята администрация, защото тя е близко до хората и ги настройва срещу тях с бездействието си…
Къде е човекът?
