Законите у нас предлагат механизми, с които сгафилите да минават метър и да се правят на по-тихи от водата, и по-ниски от тревата. Така например, много лесно пада всеки акт на бракониер, който е заловен край мрежите с богат улов, но в залата няма представени доказателства. Дали съдиите не искат да признаят свидетелските показания на инспекторите, които са заловили хитреците, или пък последните са толкова изобретателни, че в сградата на Темида им се връзват на акъла. Общо взето смешно звучат оправданията на сгафилите, че случайно минали от там и видели мрежи във водоема, а от любознателност надникнали какво има във всяка от тях. Първо през нощта само добре запознатият със ситуацията може да намери мрежите, които е поставил и второ, съмнително изглеждат тези нощни разходки за опознаване на околната среда около язовири и реки. Истината винаги има две лица. Едната за пред себе си, а другата за пред околните. Има някой, който играе ролята на шаран в цялата тази ситуация. Дали благосклонните законотворци, които връзват ръцете на съдиите или пък нарушителите надхитрили контрольорите? Май, всеки залага стръв на другия и накрая победителят е само един.
Механизми
