Знаем, че има държави, където парламентаристите им се бият, дори си устройват масови сбивания, плюят се, знаем, че и у нас един лисна чаша вода. Ако приемем, че общинският съвет е един мини парламент, не би трябвало и тук да ни учудват крайностите. В Ямбол обаче все пак е по-различно – една общинска съветничка си позволява да обижда наред останалите до степен, че и най-безпардонните от тях накрая остават с пръст в устата. Нарича ги наред малоумни, глупави, луди, слага ги на границата на идиотизма, вижда моми на селски мегдани… Каквито и да са по качества общинските съветници, тръгне ли човек да ръси подобни квалификации, те се връщат върху му с удвоена сила. Ако си класен, ще използваш по-тънки похвати – ирония, снизходителност, но не и каруцарската. Разбира се, няма как някой да бъде възпитаван от страниците на вестник, ала факт е, че той прави най-лоша услуга на партията си. А ние избирателите… такива като сме ги посрещнали по външността, да ги изпратим по ума.