Преди две седмици, на ей това същото място попитах дали някой може да ми каже къде ги има окончателните данни от грандиозното преброяване през март 2011-та. Интересуваше ме по-точно броят на нашите древноиндийски братя – роми, цигани, мангали, все едно под какво кодово наименование са обозначени в графите на националната статистика. Признах си, че или не знам как да търся, къде да търся и така нататък, или ще се окаже по-вярно мрачното ми предположение, че числеността на въпросния етнос е най-свирепо охраняваната държавна тайна в България… После се оказа, че тези данни наистина не били публикувани и Националният статистически институт го направи миналата седмица, благодарим!…
Както и да е. В онази дописка си позволявах да се усъмня в страшилката, че циганите у нас са ужасно много, че се множат в геометрична прогресия и че до забравих коя точно година ще бъдат точно половината от живеещите в България. Някакъв Център за демографската политика в Русе например излезе с напълно официално становище, в което черно на бяло въпросите демографи-наивисти пишеха: „Междувременно в медиите започнаха да се появяват различни информации за драстична промяна в етническия баланс у нас – споменават се между 1 и 2 милиона за числеността на циганите.“
Нещо обаче не ми се вярваше тая работа.
Защото преброяването от 1991 година сочеше 313 396 души роми, демек – 3,7 на сто от общия брой на населението – а десет години по-късно, през 2001 годи-
на те са били 370 908 души или 4,7 на сто. И нищо не можеше да ме убеди, че през следващия десетгодишен период те са се разразили в демографска вакханалия, че изневиделица са се напънали и отведнаж са започнали да раждат десет пъти повече деца, а смъртността им временно е станала нула!… – и край на цитата.
Та като се натутка националната статистика да обобщи и публикува данните от преброяването, видях, че съм бил прав да се съмнявам в заплахата да се окажем претопени от събратята ни със смуглоезично самосъзнание.
Ромският етнос, според преброяването, наброява 325 343 души с относителен дял от 4,9 на сто.
Две десети от процента ръст е много, дума да не става! Но две десети все пак не е „в пъти“, нали така?! Просто се оказах прав да твърдя, че циганите у нас не са много. Малко са, пък са ни се качили на главите!
Обаче какво стана… Някой си професор Петър Иванов от същият онзи русенски Център за демографска политика рече, че: „Ромите у нас са 1,5 милиона!“ Хубаво, толкова са си ги били наумили – толкова си ги изкарват и сега! (Професорът пък се е самоопределил при преброяването като „марсианец“, тъй че простено да му е.)
Обаче в резултатите се съмнява и неслучаен човек като Кеворк Кеворкян. Така и така, вика, „…трудно е да се сподели щастието, че българите в момента били 17 пъти повече от циганите; картината наоколо – вика – ни убеждава в обратното.“
Което ще рече, че 21 години след рухването на тоталитарната държава, ние отново не ИМ вярваме!
Въобще не ИМ вярваме на тия там горе…
И на статистиките ИМ не вярваме!
Тия там горе и ние тук долу
