Кметове и кучета – само това се лангьрка из публичното пространство. Заприличало е това пространство на кадър на пустиня нейде из необятната Америка от стар уестърн. Навсякъде суша и пустош и само кактуси и разни сухи храсти се търкалят. И тук така – само кметове като кактуси (защото по ще се задържат от летящите през екрана на тоя уестърн бурени) и кучета като бурени – просто прибягващи. Навсякъде тия теми бе. Изненадващо не и в устата на засегнатите или тия дето ги касае. Още по-изненадващо – не ги вълнува дали някой ги е нарекъл кучета, а дали живеят като такива. Скоро кучетата ще подвият опашка и ще ги натирим, кметовете ще останат. После ще се дотътри друга простотия, казана или направена от някой, която ще е „топ“ новина. Кметовете ще са пак там, а с тях ще изскочат и президентите, и вицетата. След това е ред на кирливите ризи на кметовете и президентите, а подире на вицетата и листите за съветници…и друга топ новина като Елена Петрова спира да пие в „Стъклен дом“, но става лице на кампания „Не карам не пил!“ Следват отново кметовете с лека преднина в национален ефир от президентите. И фанфари – 23 октомври. Кучетата се затътрят до урните и с едно „бау“ (или вариации на скимтене) дават своя глас за хубостника, дето са си го набелязали. И затишие. .. изведнъж вече всичко е спокойно, потайно и всеки се е покрил, а иначе всичко е прозрачно.
Този див, див запад и кучета без керван
