Преди няколко дни сливналии, ямболлии и цяла България с внимание следяха как върви съдебното дело на именития Йордан Лечков в Ямбол. Не знам защо бе решено тук да е делото – известният футболист, а сега българският кмет с най-много обвинения от прокуратурата, е родом от небезизвестното Воденичане до Стралджа. На следващия ден след като делото бе отложено, отново вниманието бе приковано към района Сливен – Ямбол. Този път заради покъртителна трагедия – пенсионер необмислено сложил край на живота си – легнал на релсите до гара Твърдица под колелата на влака. В деня, когато в Сливен рожденникът Лечков вкара два гола в мача на Звездите от САЩ’ 94.
Време е да разберем, че колкото по-бързо се вдигне стандартът на хората, толкова по-малка е вероятността да се повтори подобна трагедия. Правителството е длъжник на пенсионерите, дали живота си, за да изградят една България, която после мафиоти разграбиха. А в знак на благодарност за техния дългогодишен труд държавата им подхвърля къшей хляб като на кучета. Като на кучета, но дори и по-малко, защото кучешката дажба в Европа е по-голяма от порциона на възрастните хора в плодородната ни страна. Затова е абсурдна хвалбата на Борисов, че плащал пенсиите, гласувани от Станишев. Нима това е повод за хвалба? Та минималната българска пенсия не стига и за ядене, а какво остава, ако се удържат разходите за лекарства, транспорт, ток и вода? Пенсионерите са мъченици на фона на неуместното самохвалство на управляващите. Нека Борисов заживее с парите, които получава средностатистическият 72-годишен пенсионер, и ще разбере какво е да живееш като куче. И ще се откаже да се хвали с това, което е за окайване. Време е Дянков да преструктурира бюджета така, че и пенсионерите да заживеят като хора. Както се полага…