Две армии „атакуват“ отечеството. 200 хиляди български емигранти щурмуват западната ни граница откъм Запад, каза го лично просветният министър Сергей Игнатов. Откъде има такива точни данни, не ми е дадено да зная, но това все пак не е по-голямата беда. Тези емигранти, ако въобще са се запътили към България, са наши братя и сестри. Както и да е, ще си ги приберем (макар че напуснаха родината в най-тежкия за нея момент и по времето на соца щяха да ги третират като „изменници“…). По-голямата беда, струва ми се, е тук, вътре в отечеството. Близо 400 хиляди безработни… Ами че ние с този народ навремето Либия можехме да превземем и да си освободим заложничките, не е ли така!? Голяма армия, голямо чудо.
А чужденците се чудят след това как тъй кафенетата ни посред „синьо пладне“ са препълнени с народ и то млад народ… Този млад народ може още един Хаин боаз да прокара. Близо 2 милиона избягаха от България, защото тук няма работа и пари. Навремето един селскостопански специалист от община „Тунджа“ казваше: „Няма по-голяма мъка от това да работиш без пари…“ Ето за какво ония там, дето уж се задават от Запад, не бива да ги третираме като родоотстъпници. Избягали са не от хубаво, а от мъка. От мъка, че работят без пари. Това и през турско го е нямало, но през турско е имало иго, ще каже някой. И ще пропусне да уточни, че финансовото иго е най-голямото потисничество. И все пак българският народ има едно неоценено докрай от политиците достойнство: не умее да хленчи. Тъй да се каже, свикнал е да носи самара. За разлика от новите си братя в Европа, в която, Божкем!, уж сме и ние…
Две армии „атакуват“ отечеството
