Енергийните проекти на България яко буксуват. Както казват руснаците, в „тупик“ са. (Вярно, руските думички в България не са на мода днес, но все пак на този език говорят над 500 милиона, нали…) Както вървят нещата, може да се наложи да бъде прочистена цялата строителна площадка в бъдещата (?) АЕЦ „Белене“ и един ден да си купуваме ток от братята турци на юг. А въпросът можеше да се реши много просто. Специалисти да разяснят какво печелим и какво губим, ако осъществим този проект, и тогава народът да си каже думата. Глас народен, глас Божи, гласи мъдростта.
Но поради „некои“ съображения политиците не искат в България да има референдум по нито един спорен въпрос. Така е от далечната вече 1989 година, когато – за хубаво ли, за лошо ли, – „изгря“ демокрацията. Кандидат депутатът Ивайло Калфин сподели вчера по телевизията, че искът на руснаците срещу нас може да се окаже съвсем мъничък с един друг евентуален иск – за нанесени щети поради мудността на нашето правителство да вземе решение ще се строи ли „Белене“ или няма да се строи. Тогава на данъкоплатеца пак ще му убива в обувката… При това доста свирепо, защото дълговете ги правят политиците, а ги плаща народът, нали така… Истината е, че за 2 години ясна и категорична позиция по строежа на АЕЦ „Белене“ народът не чу. То на международната сцена така не се играе, уловиш ли се на хорото – всички чалъми трябва да умееш: право, трите пъти, клякане, приклякане и т. п. Иначе хорото те изхвърля по най-безцеремонен начин. Това е, просто енергийните проекти на България са в „тупик“ (сори!) и тази агония ще продължи дълго.