Първи беше Алексей Петров. Някъде към последната десетдневка на юли, човекът каза: „Ще бъдат дивашки избори.“
След него беше Сергей Станишев. Качи се на Бузлуджа и подплаши петдесеттяхто хиляди души, дето се бяха събрали там, че се е задало нещо страшно.
„Очакват ни може би най-тежките избори, които съвременна България е виждала“ – рече той и прогнозира, че срещу кандидатите на левицата в предстоящите местни и президентски избори ще бъдат хвърлени милиони левове и огромен медиен ресурс, предупреди, че ще има атаки и клевети, но надъха съпартийците си, че издигнатите от партията претенденти „имат куража да участват в тази трудна и неравна битка“. Той призова партийния актив да окуражат кандидатите и да ги подкрепят на изборите.
Лидерът на БСП подчерта, че партията му има сили да се бори!
След това Меглена Кунева отиде в Монтана и каза:
„Ще настоявам пред Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) да осигурят международни наблюдатели за изборите. Това, че през 2011-та година, вече
като член на Европейския съюз, в България има притеснения за честността на изборите и демокрацията, е силен сигнал,
че сме тръгнали по спиралата надолу.“
Ни повече – ни по-малко!
И даже допълни, че ако „…управляващите имат чувство за съхранение, дори не чувството за справедливост, би трябвало самите те да поискат наблюдатели,“ допълни Кунева.
„700 000 души е разликата между лицата, регистрирани при преброяването и вписаните в избирателните списъци. Този факт съобщи проф. Михаил Константинов,
но никои не му обръща внимание. Затова нито един от загубилите кандидати няма да признае, че е загубил по правилата. Но и този, който спечели, няма да е спечелил по правилата!“
В тая работа обаче Яне Янев не може да остане назад. В никакъв случай! И, разбира се, той се яви. „Ако до броени дни не бъде разрешен казусът Гълъбово, има голяма опасност президентските избори да бъдат опорочени и да бъдат оспорени и касирани наесен.
Не че е ясно каква е връзката между Гълъбово и изборите за президент, но кой ти гледа в тия жеги
Там някъде се изказа и Волен Сидеров. Според него ГЕРБ продължава „подигравката с избирате-“ лите“ да държи в тайна номинацията си за президент, разчитайки на тежестта си като управляваща партия.
И за да е картинката хептен пълна, из прогресивните сайтове вчера тръгна новината, че около изборите щяла да избухне поредната гангстерска война. Режисьори на тая работа щели да бъдат бивши служители на спец-службите (е те пък тия бивши служители се не свършиха, да му се невиди!), а пък идеолог бил лично Алексей Петров…
Бойните действия щели да преминат през силовите структури на Антон Петров-Хамстера, а мокрите поръчки били раздадени около същия онзи басейн, край който имаше покушение срещу Алексей Петров.
Целта била насаждане на страх и демонстрация, че официалната власт не може да се справи с престъпността… – горе-долу каквото каза в Монтана, макар и със свои думи, госпожа Кунева.
Пита се в задачата: що така ни плашат тия хора?! Тежки щели били да са изборите, нечестни щели да бъдат, да дойдели международни наб-
людатели (а защо не направо сините каски и KFOR, SFOR и НАТО?), гангстерски войни щяло да има… Защо е всичко това?! Досега само си поръчваха рейтинги и ги развяваха насам-натам, сега какво им стана изведнъж, та взеха да вещаят всичките тия ужасни неща?! Не избори, ами апокалипсиси и вартоломееви нощи направо! Каква е целта на подобни страшилки? Нали уж изборите са нашето най-кротко конституционно право, празник на демократичните ни радости – защо искат да ни накарат да отиваме до урните с прибежки и припълзявания?! Или може би най-добре ще е да не си покажем носа навън на 23 октомври?! Въобще – избори ли ще произвеждаме или ще се трепем?!
Нямам представа каква е тая нова мода за предизборна агитация.
Нямам представа каква е, но затова пък не знам защо ми припомни един стар и не чак толкова смешен виц.
Така и така, майката се кара на малкия Иванчо:
– Ти бе,такъв-она-къв, защо изсипа супата във врата на кака си?!
И малкият Иванчо отговаря възмутено:
– Ми щото тя ПОСЛЕ ме наби!
А може би просто могат да обявят какъв ще бъде общият лозунг на Избори 2011.