Но блатото Афанистан остава. То е тресавище, от което измъкването става много трудно. Сега това се опитват да направят военните контингенти на големите страни начело с Америка. Срокът е до една година частите им да напуснат тази страна. В Афганистан никога няма да стане по-добре, отколкото е било по-рано; никога афганците няма да се отнасят с доверие към чуждите военни части, те винаги ще гледат на тях като на окупатори, които сами са натрапили своята помощ. Афганистанците имат своя политика за обществената система, която трябва да развиват, а тя сега е на твърде примитивно ниво. Един американски генерал, морски пехотинец, само преди дни каза по нашата телевизия: „Опитът ми във Виетнам, където аз участвах във войната едва 22-годишен, ме научи, че ако една държава не иска нещо, насила не можеш да й го натрапиш…“ Един от примерите за това е Виетнам. През 60-те години Виетнам беше горен с напалм, американците дадоха там 57 хиляди жертви, но това не е урок за 21 век. Явно необходимо ни е още дълго да се учим от уроците на кръвожадната история.
