Предизборна жега е налегнала всички партии и партийки, решили, че тези избори са едва ли не последния им шанс да се легитимират на политическата сцена. Вероятно точно на това се дължи и тази рекордна активност, която записаха в Ямбол, а и в „Тунджа“ мераклиите за кметския пост. От толкова много кандидати избирателите направо ще станат на луди, но това едва ли интересува мераклиите да се докопат до минутната слава или да запишат в биографията си, че са били кандидати за кметове, защото те едва ли ще постигнат нещо друго на тези избори. В същото време в отпускарския си отдих избирателите съвсем са отписали от дневния си ред предстоящата изборна търпана и не се интересуват от терзанията на кандидатите за власт. Вълнуват ги пренаселените и разбити пътища, вълнуват ги несекващите инциденти, вълнуват ги дежурните неуредици, които ни дебнат отвсякъде, а политическите напъни и мераци остават някъде далеч от тяхното съзнание.
Трудно достигат до тях дори и напъните на управляващите, които цяло лято режат ленти или правят първи копки, за да докажат как градят България, а тя, горката ни родина, остана все недоградена. Реално не повече от 40 дни ще имат кандидатите за власт, за да спечелят вниманието на избирателите, въпросът е дали ще им стигне, за да ги убедят, че си заслужава да отидат да гласуват. В действителност броят на кандидатите е пропорционален на разочарованието, налегнало избирателите и най-големият проблем на тези избори ще бъде не за кого да гласуват, а дали изобщо да си направят труда да отидат до урните. А от тази повсеместна апатия ще спечелят само тези, които се канят отново да си напазаруват избиратели или най-твърдите партийни ядра. Докато обаче не разберем, че апатията е най-лошият ни съветник по време на избори и че дори и най-малкото зло е по-верен избор от безразличието, нямаме шанс да променим нещо в тази държава и да объркаме сметките на тези, които отново се канят да яхнат властта не с идеи и можене, а с измама и купуване на гласове.
Предизборни терзания
