Социални протести разтърсват света. Недоволството в САЩ докара на власт афроамериканеца Обама, но там нещата не вървят… Бунтове преминаха през Франция. В арабските страни един след друг диктаторите си отиват. Въпреки че се смятаха за вечни… И нашите управляващи си припомниха приказката за променливостта на съдбата. Живков мислеше, че ще доживее на власт до 120 години – родът му бил дълголетен. .. „Времето е наше“ е красив рефрен от популярна песен, която днес не пеят… Помним високия рейтинг на Цветанов, от който за 2 години не е останало много… Нещата се менят…
Наскоро вълна на недоволство сред най-отчаяните премина през най-бедните квартали на английските градове.
Високите цени (по-ниски от България) и ниските, недостатъчно актуализирани спрямо реалната инфлация, доходи (по-високи от тези в нашата страна) са една от причините за последните бунтове. Протести започнаха и в Израел. Но не и в България. Тук хората толкова обедняха през последните десетилетия, че от недояждане и отчаяние, от усещане за безперспективност не виждат смисъл и в най-обикновения протест. В страната няма елити, които да са готови да предложат реални, градивни, подкрепени от хората, решения. Елити, които да имат предварително готови стратегически планове за развитие на страната поне за четвърт век напред. Когато има такива планове, а не плахи опити в тази посока, би могло те да бъдат подкрепени от обществото и, ако осъществяването им носи полза за хората, т. е., ако в реализацията им доброволно се ангажира преобладаващата част от населението, чак тогава може би ще започнем да излизаме по малко от блатото на вечната българска криза…