Хубаво започна седмицата, сериозно ви казвам. Една дама на име Виолета Иванова, която била експерт в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ се яви в ефира на „Хоризонт“ и изби рибата.
Тя каза, че през месец юни тази година за издръжката на всяко отделно гърло от едно четиричленно българско семейство са били необходими 528 лева и 14 стотинки. Или 2100 лева за четирите глави. Две хиляди и сто лева, ако ще си играем да го изписваме словом.
Под „четиричленно семейство“ у нас се разбира мама, тати и двама подрастващи гладника, които още не работят, обаче все пак ядат, (и то как ядат, братче! – да са живи и здрави!). Да не говорим че то да беше само в яденето масрафът им…
– те днешните тийнейджъри растат като луди и само който не е влизал в магазин за обувки няма да разбере как така се роят магазините за втора употреба… (Цитат от един отчаян форум: „Търся си магазин с голямо разнообразие маратонки, може и да не са Найк, Пума и т.н., но да не са повече от 70 лв.“ Хммм… Край на цитата!)
Искам да кажа, че работещи в тази четиричленна най-малка клетка на обществото само майката и таткото носят пари в къщи и би трябвало през юни да са получавали по хиляда и петдесет лева заплата..
И съвсем естествено от сметките на въпросния Институт било излязло, че само осем на сто от бъл-
гарските домакинства са ги имали през юни тези въпросни две хиляди и сто лева, за да си затъкнат четирите гърла. Което е напълно вярно, при положение, че в България минималната заплата възлиза на 240 лева.
И тук вече на мен ми се изгуби една друга цифра. Цифрата 92.
Тоест искам да кажа: ама какво е станало с останалите деветдесет и девет на сто от българите през юни?!
ТЕ ИЗМРЯЛИ ЛИ СА?!
Обаче госпожата ловко постави в мат всички, които имаха неблагоразумието да я слушат в тия ранни часове на понеделника, тоест – преди всички, според както се нарича предаването.
А именно че изрече още една цифра от синдикалните изчисления.
Тя каза, че от 100 домакинства в страната 28 живеят под границата на бедността.
Е? Как си ти?! От една страна само осем процента от семействата са покрили норматива за прехрана и издръжка, (следователно останалите 92 на сто не го покриват), а от друга – само 28 на сто живеят бедно… Тук вече се предадох. Единственото, което мога да кажа, е, че с такива синдикати – хак да ни е издръжката на четиричленното българско семейство. В което пък четиричленно българско семейство няма начин поне един от членовете да не е чел поучителната книга „Пипи Дългото чорапче“. Същата, която според „Малкото голямо четене“ била най-любимата книга на любознателното българско дете. Както и да е. Та там пише следното: „Учителката се престори, че не забелязва нищо и продължи изпита.
— Кажи, Пипи, колко мислиш, че прави осем и четири?
— Около шейсет и седем — предположи Пипи.
— Грешиш — каза учителката. — Осем и четири прави дванайсет.
— Слушай какво, леличко, започваш да прекаляваш. Та нали току-що ми каза, че седем и пет прави дванайсет. В края на краищата дори и в едно училище трябва да има известен ред. А всъщност щом си се увлякла като дете по тия глупости, върви в някой ъгъл да си смяташ, пък ни остави на мира да си играем на гоненица!“
Какво пък! Тая Пипи е готов синдикалист! Български.
Става ли от Пипилота български синдикалист?
