Трудно си спомняме, всъщност само ако ни напомнят, че точно на Великден в един български град, в Симеоновград, 6 деца бяха пометени от лека кола. И как няма да ни идват трудно спомените, като ден през ден стават какви ли не ужасии по пътищата. Всяка нова измества предишната. Оказва се, че близо половин година няма повдигнато обвинение, защото … експертът по автотехническите експертизи в района, бил само един. Сигурно. Но се чудя – няма ли приоритети? Шест млади живота ги няма, живите чакат отговори и справедливост – това не е нещо, да го оставиш в чекмеджето за по-късно. И си мисля пак за спомнянето. Всичко край нас става толкова на скорост, че със същата бързина, с която се появява, то и изчезва от т. нар. обществено внимание. Станахме бързо усведомявани и бързо захвърляни в бездната на следващото човешко страдание. Като резултат – бързо забравящи.