Има един мъж в Ямбол, който от години нощува по пейките и, по-конкретно, на пейките пред Г „Васил Левски“. Сигурно този мъж (ако добре съм разбрал, се казва Стефан – б.м.) е много здрав – и слава Богу, ако е така!, защото през най-върлите зимни дни изкара на тези пейки завит само с едно одеяло… После този Стефан поизчезна за известно време, разбрах, че имал проблем с краката и известно време бил в болницата. Сега пак се върна в своето „леговище“ пред гимназиите (защото в тази най-стара в града гимназия се учат учениците и на МГ „Ат. Радев“). Та върна се човекът и е отново на „показ“ на децата, както и на гостите на Ямбол, защото това е главна улица; плюс това наблизо е хотел „Тунджа“. Уж не се считам за наивник и зная, че никой няма да прибере въпросния бездомник в къщата си само от милосърдни чувства. За това трябва, колкото и деликатен да е въпросът, да помисли общината.
Губим всякакво благоприличие в зората на 21 век с такива трагични картинки в града ни. Не че няма други бездомници, има, но те поне нощуват някак не съвсем пред очите на гражданите. Навремето в Далечния Север на Русия (който сега стана по-богат и от Манхатън) имаше доста бездомници: престъпници, избягали от Голямата земя; каторжници и пр. С някои от тях съм се познавал лично. Наричаха ги бичове – от БИЧ, което означава „бившый интелигентный человек“. Обикновено тези хора бяха кротки и никому не вършеха нищо лошо, през зимата се прибираха да спят в мазетата на блоковете. Научих, че в Руския Север вече бичовете изчезнали… Явно цивилизованата среда ги е „изхвърлила“ както човешкият организъм изхвърля чуждо тяло. Може би трябва и ние да си приберем бичовете… Да им намерим някъде място, а! Това е хуманно, честна дума!
Хайде ла си приберем бичовете…
