България отбелязва Деня на независимостта на страната. На този ден през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независима България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.
Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили, признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.