Че патакламата в Катуница ще се забрави още тази седмица -лично аз въобще не се съмнявам. Но пък че беше определено най-важното събитие на миналата – дума да няма…
Цялата тази история беше един перфектен лакмус. Лакмусът, както знаете, не създава реакциите – той ги ускорява и ги онагледява. Тъй стана и през тия три дни.
Нямаше нужда човек да тълкува тона на репортажите например. Той беше и ясен, и категоричен. Американската БТВ накрая дори излезе с напълно официално деклариране, че застава изцяло зад справедливите искания на жителите на Катуница. А исканията не са само за изселване на бандитското семейство -изселването е главното, но не и най-важното от тия искания.
В същото време държавната БНТ не по-малко категорично обявяваше случващото се за вандалщина и упорито отказваше да говори за жителите на Катуница и с кеф показваше изстъпленията на ултрасите от Пловдив. Водещите в студиото на „По света и у нас“ безапелационно прекъсваха репортера си „на терена“ (според идиотския им израз) в мига, в който той понечеше да каже нещо по-инакво от тяхното мнение.
Разбира се, това не е личната позиция на водещите. Те лична позиция едва ли изобщо имат.
Това е позицията на работодателя на уж националната медия.
А работодателят е държавата.
И всичко, излъчено по БНТ, е с цел да се покаже ясно – на чия страна е застанала държавата.
И то се видя. Полиция и жандармерия охраняват с по три кордона дори не самото семейство Рашкови – не, те охраняват имотите на Рашкови. Независимо от това полицейският комисар от Пловдив твърдеше обратното: не пазели Цар Киро, а пазели реда…
Самият главен секретар на МВР в прав текст обясняваше, че Кирил Рашков е изведен с помощта на жандармерията и че е охраняван на място, което не се съобщава с цел – неговата сигурност. И от това сигурно място Рашков дава телефонни интервюта, в които обявява съседите си за „животни“ и „зверове“ и отправя заплахи, че и той може да поиска тяхното изселване от Катуница! А де?!
А още първата нощ бяха арестувани към сто и трийсет човека, но в никакъв случай не и цигани…
И ако това е видимата част от айсберга, то имаше няколко детайла, които са дори по-ясни от външната обвивка.
Така например до последно се говори за „пътно-транпортно произшествие“ и за „пътен инцидент“, колчем стане дума за кървавото убийство, с което започнаха размириците в Катуница. Не, не било предумишлено убийство – пътен инцидент било. Защо? Защото не били разпитани свидетелите… А нали се сещате какво ще стане, додето дойде ред да бъдат разпитани?
Да напомням ли какво се случи с един човек, който трябваше да свидетелства срещу Емилия Масларова и нейните авери в Стара Загора?!…
Странни, твърде странни бяха и официалните информации относно самия извършител на убийството, наречено нежно „пътнотранспортно произшествие“. Първо той не бе заловен, а се беше „укрил“. Може. После обаче беше подхвърлена информацията, че май е напуснал страната. И накрая го заловиха. И как го заловиха, моля?!
Четете:
„Задържан е шофьорът на буса, убил 19-годишния Ангел. Това каза пред агенция „Фокус“ главен комисар Калин Георгиев, главен секретар на МВР. Мъжът е напуснал България, след което се е върнал в страната и тогава е бил заловен.“
Пак си го прочетете и после си отговорете на въпроса: това звучи ли ви достоверно? А още по-точният въпрос е: за малоумни ли ни вземат тия хора?! Избягал, па се върнал (почти веднага!!!), па го арестували… Брей, тоя С.Й. цял Супермен бе!
Трябва да си наистина малоумен,“ за да не допуснеш къде-къде по-очевидното: че тоя супермен чисто и просто е бил охраняван, където трябва – също като Кирил Рашков – а когато работата наистина стана дебела, героично го заловиха… Нататък.
Премиерът каза няколко важни неща. Първо, че полицията изтървала ситуацията, второ, че случаят е криминален и да не се политизира, и трето, че и българи били правели такива „пътно-транспортни инциденти“. И като пример посочи случаят на столичния булевард „България“, където бяха убити двама абсолютно невинни минувачи. Разликата между двата „пътни инцидента“, естествено, е от земята до
небето, но Бойко Борисов ги уеднаквява най-небрежно.
А че случаят не бива да се политизира – то е ясно. Просто защото той си е политически! Въпросният цар е яко навързан с политици и политики, това е очевадно и за слепия. Той се изживява като недосегаем, а пък персоналната охрана, дето му я пратиха сега от полициите на няколко града е само илюстрация на това твърдение.
Нататък.
Едва следобед в неделя се мярна и информацията, че данъчните щели били да почнат пълна проверка на имотното състояние на въпросния цар. Брех! Нима! Тепърва ще го запроверяват?! Малей, страшно нещо му се е задало… Ще му накривят… короната!
Нататък.
Беше ни казано внушително, че случаят не бива и да се етнизира! Да не се играело на расовата карта, че тогава вече ставало страшно…
Първо, случаят си е априори етнически. Фактът, че конкретният убиец, джингибито С.Й. е от квартал Столипиново, говори повече от красноречиво за това. Столипиново е „марката“ на ромската вседо-зволеност, но и „марката“ за това – кой толерира тази вседозволеност. Отдавна се знае, че „царят“ е и най-големият търговец на ромски гласове. Както се знае и това, че е един от големите дарители. Включително е и сред дарителите на МВР, (което един комисар на пресконференцията в неделя окачестви като нещо нормално!!!)…
Вероятно всеки ще си спомни как преди няколко години гръмна новината, че преди някакви поредни избори някой си благородник отведнаж извади хиляди левове и плати всичкия натрупан масраф на Столипиновските ни сънародници.
И като се говори за „етнизиране“, очаквам с нетърпение кога някой многознайко ще направи аналогията между Катуница и Лондон. Там метежът изглеждаше направо като война, като въстание. И беше предизвикан пак от „инцидент“. Само че там полицаите убиха престъпник при това на местопрестъплението и то по време на извършване на престъплението. Ама се беше оказал цветнокож имигрант, та стана една…)
Случаят в Катуница в същото време НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ и няма защо да се етнизира. Просто Кирил Рашков и цялата му фамилия (вече и наглите му внучета) са такива, каквито ги наричат хората – мафия – не защото
са цигани. Че у нас се шири циганската безнаказаност, това е вън от съмнение, но Кирил Рашков не е катил като ония, дето тормозят пенсионерите по обезлюдените села. Кирил Рашков е от „белите якички“. Той е недосегаем не защото е ром, а защото е свързан с престъпността, която се охранява от политиците. Той е такъв, каквито са повечето толерирани олигарси българи. И каквито българи са повечето от големите групировки. И неговите внучета тормозят съгражданите си не защото ония са българи, а те -мангали. Тормозят ги, защото са престъпно богати, а следователно – всесилни. Дори ако добавим съмнителния факт, че други роми се дистанцират от фамилията и че уж мангалският цар бил осъден от мешерето – пак излиза същото: случаят не е етнически. И ако се верни информациите, че самото убийство, от което почна всичко, е било заради имотна крамола между Рашковите и бившата кметица на Катуница, всичко си идва на мястото.
И, най-сетне, по някаква извънземна случайност, всичко това стана в мига, в който се откри предизборната кампания за местните избори!
Спомняте ли си, че преди няколко години тълпа озверели цигани убиха един български професор. И не защото е професор, разбира се – много им разбират главите кой е професор и кой не. Не, убиха го ей тъй, додето си пиел
кафето пред някакво капанче.
Размирици не последваха. Не се събраха ултраси да „безчинстват“ (според езика на БНТ). Не пристигнаха по спешност рокерите. Не започнаха масови несанкционирани протестни акции в големите градове на страната. Нищо не последва. Дори и арести не помня да имаше, макар че по всички екрани цъфна онзи хищно ухилен циганин, който се провикна: „ША КОЛИМ БЪЛГАРИ!“ Много важно – да си вика човекът, той само така си приказва…
А сега видяхме какво става… Чак се заговори за война!
Навремето в съветските филми, посветени на войната, имаше един термин: „разузнаване чрез бой“. Някоя малка войскова част влиза в на пръв поглед незначителна битка, като целта на занятието беше да се види раздвижването на противника извън битката.
Нещо такова се вижда и сега. Локална битка, в която да се види реалната разстановка на силите в големия алъш-вериш, наречен „избори“.
Вероятно там, където трябва, внимателно ще анализират резултатите от това „разузнаване чрез бой“. И е също толкова вероятно изводите да не стигнат до медиите.
За медиите остават близалки от типа „това е пътно-транспортно произшествие“, последвано от „вандалски изстъпления“, но и от „пълна проверка на имотното състояние на фамилията Рашкови“.
Да, но когато от студиото в БНТ подплашено прекъсваха репортера си в Катуница (сакън да не изтърве нещо неправилно)той успя да спомене, че хората от Катуница отказвали да застанат пред камерата. Щото били уплашени.
Обаче пред камерата на Миролюба Бенатова хич не отказваха. Заставаха и всичко си казваха!
Хайде сега да познаем коя телевизия ще е по на кяр от надвисващите със страшна сила избори!
Катуница: разузнаване чрез бой
