Ами не дава. Дела водим, врява вдигаме, ама пак не дава. Или, ако ни подхвърли нещичко, то ще се окаже после лъжа. Примери за това в Ямбол бол. За хората с по-слаба памет ще започна отзад напред.
ПРОЕКТЪТ С ПАРКОВЕТЕ! Вместо сухите дървета и бръшляна бяха изклани десетки здрави многогодишни дървета. Едното – по думите на техническия ръководител и инвеститорския контрол на обекта, било отсечено, защото пречело на изгледа на паметника на велосипедиста /който впрочем също е отдавна осакатен/. Другите дървета пък, по думите на настоящия кмет Георги Славов, не били на мястото си – в детството си той помнел поляни, а не стволове! Мисля си, че е прекарвал детството си в Недялско, а не в Ямбол, ама да не се отплесваме по биографията му.
Никой все още не е видял конкретното задание, по което са работили проектантите по парковете. Според Славов и подчинените му, техническата документация е тайна, защитена от Закона за авторското право. Никой от общината не издаде официално разрешително на хората, които решиха да спасяват дърветата чрез подписка. Никой от общинската администрация и до ден-днешен не може да каже с точност колко дървета бяха унищожени, колко дървен материал беше изнесен от парка и дали толкова е зачислен в общинските складове. Кметът твърди, че документацията е изрядна. Само, че аз отдавна вярвам на очите си, а не на думите му. Видях, а и не само аз, автомобили, които товарят дървесните трупове, без да имат разрешително или друг документ и без край тях да има контролиращ служител от общината. Видях и цигани, които изнасяха чували с клони – за огрев. Пак без контрол от общински служители или полицаи. Видях и дърветата, складирани в общинските складове. Разбира се, през оградата, защото там няма как да влезеш без разрешение от кмета. А кметът просто не дава! Или, ако го направи, ще те смахне.
По същия начин ни смахна с ТАКСА СМЕТ. Помните ли преди 2 години как се хвалеше, че по негово предложение налогът за отпадъците е намален с 0,42 промила. И обеща да се продължи тенденцията за по-чист и по-приветлив град, като това не е за сметка на затормозяване бюджета на ямболлии. Истината, обаче, беше, че вдигнаха данъчната оценка на имотите с 50 %. И реално платихме по-висока такса смет. Малко преди това Георги Славов увеличи и печалбата на фирмата, на която той беше поверил почистването на града. От нашите данъци й плащаше по милион-милион и нещо. 625 000 лв. от този милион се оказаха чиста печалба за частна сливенска фирма. Кметът твърдеше, че той няма нищо общо с нея. Само, че търговският регистър друго показа. А после и проверката на прокуратурата. Не напразно на 15 септември, вместо в някое училище да гали първолаците, кметът беше в съда по обвинение за вреда на общината и нейните трудови граждани за 1,4 млн.лв.
Като стана дума за съда и НЕГОВИТЕ ДЕЛА се сещам за друга негова лъжа. Каза ли той преди време, че иска по най-бързия начин да приключат съдебните процеси, за да докаже, че е прав?! Каза го! Тогава защо, според вас, сам започна да бави делата си с ту лични, ту на адвокатите му болнични?! На 19 септември трябваше да е на дело в Бургас, но си беше цял ден в общината. Значи пак някой адвокат се е разболял. На 20 септември пак трябва да е в Бургас – на друго дело. Но сигурно няма да е, защото вече знаем, че адвокатът му е болен. На 29 септември се очаква да го разпитват и да приключи прословутото дело за златния водопровод на „Граф Игнатиев” и „Генерал Заимов”. Ами не ми се вярва да се случи. Човекът тогава има рожден ден, в предизборна кампания ще е – свят ще му се завие – от ангажименти.
Да ви подсещам ли за лъжите му около ЗЛАТНИЯ ВОДОПРОВОД? Отначало каза, че за него ще бъдат осигурени пари от държавата. После се оказа, че трябва да го плащаме с банков кредит. От разследването на прокуратурата пък стана ясно, че самият водопровод струва с 2 млн.лв. по-малко, отколкото сме платили. Да, ама ямболлии ще плащаме заема към банката от 6 млн.лв. с лихвите. Ще псуваме, че от чешмите ни тече тиня, вместо бистра питейна вода. Просто, защото се доверихме на думите на Славов.
КОНТРА НА ДУМИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ САМО ДОКУМЕНТИТЕ. Само, че кметът тях приоритетно не дава. Вече ни е ясно защо. Община Ямбол беше единствената в страната, която си беше позволила да надскочи министерска заповед, като впише в своя наредба по-висока такса за документите, които гражданите решат да поискат по Закона за достъп до обществена информация. Една голяма част от тези документи по закон трябва да са качени на електронния сайт и нищо да не плащаме, за да ги видим. Този сайт, обаче, както и информационния бюлетин, издаван въпреки забраната на Общинския съвет и една условна присъда за Георги Славов, се използва само за прехвалване на кметското тяло и оплюване на противниците му. Даже бюджет 2011 в момента е засекретен за гражданите. Може би, за да не разберат, че ги лъже, когато казва, че съветниците не са му разрешили пари за ремонти на улиците.
Същите тези съветници са принудени като мен и много граждани да водят дела за отказ на информация, за да получат документи от общината – за договори с частни фирми, за информация за търгове и т.н. Кметът отказва да съобщи дори имена на фирми, с които е подписал договори. Според него, оскъдната информация за това, публикувана на електронния сайт на Агенцията за обществени поръчки, е достатъчна за журналисти, съветници и граждани.
НА 28 СЕПТЕМВРИ ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕВЕТА ПОРЕДНА ГОДИНА ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ С ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ПРАВОТО ДА ЗНАМ. До преди години в този ден за ямболска област пристигаха награди за институции, организирали добре предоставянето на информация за граждани. С такива призове са областна администрация от времето на управлението на Минчо Спасов, общините Стралджа и Тунджа – през управлението на настоящите кметове Митко Андонов и Георги Георгиев. Тази година сред номинираните е община Ямбол. Но не за положителна награда, а за приза „Златен катинар”. Той се присъжда на институция, която не изпълнява задълженията си и грубо нарушава правата на гражданите по ЗДОИ. Мотивите ми за номинацията вече са гореописани.
Положителната номинация от Ямбол е за гражданина Димитър Димитров. Въпреки, че той не е използвал докрай всички процедури по ЗДОИ, заслужава наградата, заради неговата упоритост да разреши един общественозначим проблем в ямболска област. Става въпрос за бъдещото регионално депо, което по проект трябва да събере боклука на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Упрекват го, че проблемът му е личен, защото живее в района на сметището. Но реално това е личен проблем за целия Ямбол и околните села. Благодарение на упоритостта на Димитър Димитров бяха изкарани документи от общините, РИОСВ-Стара Загора, Басейнова дирекция – Пловдив, еврокомисии, от които става ясно, че реално този проект е вреден за здравето и живота на жителите на Ямбол и околните села.
Община Ямбол е заблудила дори експертите, които разработват проекта, защото депото е изчислявано на база 60 тона отпадъци на година от 5-те общини, при положение, че ще се генерират около 140 тона годишно. На този етап решение на Общински съвет – Ямбол за изграждането на депото НЯМА. Общински съвет – Нова Загора също отказа участие. С въпроса пряко се е ангажирал представителят на Европейската комисия от ГД „Регионална политика“ Карстен Расмусен. Въпреки отказа на общинския съвет, Община Ямбол е внесла проекта в Министерството на околната среда и водите. Все още не е обявена и процедурата по ОВОС. Самата документация за оценката за въздействието върху околната среда отдавна е предадена на общината. Но отново се пази в тайна. А уж, „гарантирано от ГЕРБ”, преди да се окичи с кметската огърлица, Георги Славов разписа „Договор за открито управление”. Апропо, някой да е виждал този договор?! Комай и той е засекретен с катинар.
Ако искате да прочетете повече за „Златния катинар” и другите награди на Програма Достъп до информация по повод Международния ден на правото да знам, последвайте връзката http://www.righttoknowday.net. И помнете, че правата не са меродавни – трябва да се борим за тях.
Когато кметът не ти дава – заключи го с катинар
