Всичките тия, попита ме един гражданин, дето искат да стават кметове, тридесет и колко там, дали наистина си вярват, че могат да победят в кметската надпревара. Не знаех как точно да му отговоря, но казах неангажиращо, че сигурно си вярват, щом са се кандидатирали. Лошо, въздъхна тогава човекът, много лошо! Попитах го защо мисли така, а той се засмя, какво да мисля, рече, и без да мислиш е ясно, че тези хора, повечето де, не могат да смятат. Ако можеха, допълни сетне мъдро, щяха да си преброят роднините и приятелите, да съберат гласовете им и да разберат, че са малко, много малко, че не стигат. Ето, затова е лошо, въздъхна пак човекът, пък и де да беше само смятането, а те май и с мисленето не са много добре. Щеше ми се да му възразя, но не можах, Бог знае защо, но не ми дойде сила…
Предизборно
