Царски орел от България загина от токов удар в Западна Турция. В Ямбол изсичат огромни дървета в Градския парк. Фирми от Промишлената зона замърсяват река Тунджа. Япония се тресе от земетресения. Списъкът е доста дълъг и не е нужно да изреждам всичко. Но природата се бунтува и заявява, че човешкото безочие, безхаберие, страстта към богатства и арогантността към нея са преляли чашата. Докога ще продължаваме така? Докога ще унищожаваме естествената си среда? Тези въпроси звучат първите два-три дни след всяко природно бедствие и по-слети забравяме. До следващото бедствие. Колко години ще са необходими да се възстановят дърветата в ямболския парк, който отдавна е загубил очарованието си, автентичността си и красотата си. От три дни градината е пуста, грозна и прилича на сечище.
Някой обича ли да с разхожда в пустош след работа или в почивните дни? Къде ще отсядат майките с малки деца през деня? Ако в съседните ни държави управниците имат програма за развитие през следващите 50 години, то тук имаме визия само за днес и сега, а след мен и потоп. Затова се съсипва държавата и града. Всеки си мисли, че от него започва началото на света и бърза да отрича и унищожава граденото преди него. Унищожаваме ли природата ние унищожаваме и себе си. Защото само в панелки, край магистрали и гаражи не се живее.
След мен и потоп
