Аз загубих, дано е спечелила България!
И кандидатът за президент, и кандидатът за кмет на Ямбол, които подкрепях, загубиха изборите. Но това не е повод да не уважавам институциите или вота на гласувалите. Не е повод, разбира се, и за песимизъм. Аз обаче съм песимист, защото продължавам да мисля, че преяждането с власт е нездравословно, а и не вярвам, че Ямбол ще се управлява по-добре. Давам си сметка, все пак, че оптимистите, подкрепили ГЕРБ, имат повече доводи от мен, повече основания за оптимизма си. Преди всичко, ГЕРБ вече има цялата власт, държи не само парламентарната и изпълнителната власт, а и президентската. И, ако това по дефиниция е лошо за демокрацията, за управляващите е добро, защото всяка тяхна инициатива ще има всеобща подкрепа. Нужният коректив го няма, но за сметка на това, Бойко Борисов и правителството, ще бъдат подкрепяни, ако строят магистрали, да речем, или осъществят една по-добра социална политика, или спомогнат за по-добра бизнес-среда. Аз съм скептично настроен и спрямо по-добрата социална политика, и спрямо по-добрата бизнес-среда, но в техни ръце са лостовете да направят това, в което се съмнявам. Възможното е, не само на теория, не и практически, щом съумяха да постигнат завидна финансова дисциплина, да речем. Моите съмнения са си моя работа, аз ще продължа да се съмнявам, защото имам своите възражения и спрямо акламираната от Европейския съюз финансова дисциплина, щом се осъществява тя, според мен, по крайно неприемлив начин.
Европеиският съюз е прав, като хвали България във време, когато кризата съсипва не само Гърция, Испания и Португалия, но и техните кредитори, а сигурно е прав и Симеон Дянков, но тук има и една съществена подробност. И тя е, че успешните рестриктивни мерки на правителството, биха били наистина успешни, ако България не беше най-бедната страна в общността. Резултатът от политиката на правителството, тъй харесвана в Брюксел, ако се замислим, е, че най-бедната страна става още по-бедна, докато осигурява благоденствието на по-богатите. Въобще, имам достатъчно основания за песимизма си, но ако това правителство, след като вече притежава цялата власт, направи нещо добро за народа, който тъй го обича, ще бъда оптимист и аз. Същото казвам и За управлението на Ямбол, песимизмът ми ще се изпари в мига, в които видя не „повече от политика“, а смислена политика, спомагаща за възхода на родния ни град. Основанията за оптимизъм на ГЕРБ и всички, които го подкрепят, са премного и тук, а най-сериозният довод е сразяващото мнозинство в общинския съвет. ГЕРБ практически има абсолютно мнозинство в общинския съвет, няма да я има ланшната неприлична крамола, а всяка полезна инициатива на кмета ще бъде подкрепяна. Вече няма кой да пречи на кмета Георги Славов да осъществи добрите си намерения, но аз оставам скептик, дори само заради сечта в парка, или смехотворните шадраванчета. Въобще, отново имам своите основания за песимизъм, щом обезобразяват парка, последната радост и последната гордост на ямболлии, или се вихри посткомунистически кич в родния ми град. Мнозинството в съвета, разбира се, ще позволи на управляващите не само да продължат с безобразията, но и да ги обявят за добро начинание. Ако някак се възгещисат, ако се освестят, ако наистина управляват по-добре, ще споделя оптимизма на техните почитатели, а и самият аз, защо не, ще се превърна в техен почитател. Засега обаче се съмнявам, което не бива да ги притеснява, разбира се, щом моите съмнения са си моя работа, докато те градят Ямбол, както пише на предизборните афиши. Ще ми се да повярвам, че ГЕРБ гради България и Ямбол, но засега вярвам само в институциите и във вота на гласувалите. Дано глупавият съм аз, а мъдрият народът, дано, ако аз загубих, спечели България! Дано, но нека не забравяме, че същият този народ, се втурна със същия ентусиазъм и подир БСП, и подир СДС, и подир НДСВ, а България май не спечели…
Глас народен, глас Божи!
